Песен за лятната къща

Чувствали ли сте се някога толкова добре на някое място….. толкова добре, че в даден момент да се почувствате суеверни и да се страхувате да се завърнете отново там от опасения, че никога няма да бъде същото както преди? Наскоро помислихме върху това кой е най-добрият начин да изминеш пътя пред себе си и как е най-добре да бъдат изживяни дните. За това кой е най-добрият начин да живееш пълноценно, да бъдеш изпълнен с признателност към всичко съществуващо. Вероятно това е нашата постоянна възприемчивост на околния свят- хора, природа, предмети, материя и техния дух. Тъй като клоним да смятаме, че всяко нещо притежава такъв.

Сънищата и техните сънища

Нека приемем нещата така- много от нас смятат сънищата за достъпни цели, които могат да бъдат достигнати на определено място, бидейки с определени хора, откривайки конкретни места, осъзнавайки предмети и техните значения. Но вероятно грешим. Всеки от нас трябва да изживее живот, може би малко по-дълъг, за да разбере себе си. А това е нужно, за да сме сигурни какво искаме от живота за себе си, какво да очакваме и как да преследваме мечтите си. Погледнете на дома си като към място, което споделя всички надежди, доверие, удоволствия, които му давате. Домът очаква от нас всичко това, което и ние самите очакваме от него. Ето защо вероятно всичките ни съкровени човешки мечти и сънища споделят същата страст като нас самите. Вероятно е писано да бъдат наши мечти и най-навярно те копнеят за притежателя си също както и той за тях.

Есен, лято, гора, листа, трева, въздух, шепот, викове- чертите на всичко

Има неща, които нямат граници. За някои от тях не разполагаме с думи. Ето защо не ги наричаме под име. Приемаме ги, използваме ги и ги споделяме. Няма как да наречем с име безценното пространство в един дом. То е наше. Използваме го по възможно най-добрия начин и го споделяме с приятели и семейство. То е нашият пристан. Пристанът тук е лятна къща. И също като всяко прекрасно нещо в този свят и тази къща има своето име- Svartno. И да, името наистина напомня на нещо нордическо. И наистина е така. Дело на архитектите от студио Arkitektstudio Widjedal Racki това е място, северно от Стокхолм, чиито притежатели са решили да трансформират в класика с шведски дизайн, който очевидно пасва на околностите.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да достигне до повече любители на lifestyl-a:

Споделете това с приятелите във Facebook!

Първоначално мястото е било плевня и по думите на своите създатели тази плевня може да изпълнява мечти. Независимо дали това е истина или не, това място е въздействащо по ред други причини. Основните осигурители на комфорт са различните типове дървен материал, използван за фасадата и вътрешните помещения, изчистените линии, чисти повърхности, открити пространства, които буквално навлизат в къщата през огромните прозорци. Общите помещения, кухня и всекидневна стая са просторни. Спалните, както и почти всички останали стаи предлагат богата гледка към околностите навън. И така независимо какъв сезон е навън, независимо какви изненади е приготвила природата, всичко това рефлектира по особен, приятен и натурален начин на интериора. И ако това не е достатъчно, нека споменем, че къщата разполага и с твърде приятна веранда за родените мечтатели.

Всичко, всичко

Има неща в живота, които усещаме много по-ценни за себе си, отколкото те са за някой друг. Личните вещи понякога показват частично кои сме ние самите. Тук има достатъчно място за подредба на любимите книги, плакати, дискове и плочи с музика, рамкирани снимки и устройства. Енергията на всяко прстранство тук е водена от материалността на минимализма както в цветова гама, така и в състав и визия. Очевидно е, че който си е представил този проект и е решил да го превърне в жилище е човек, който цени. Да, оценяването и признателността са присъщи на хората. Но в същото време не могат да бъдат видяни като качества във всички хора. Защото при всеки един от нас е нужно различно време. Защото времето ни учи да ценим не само него, но и себе си, както и нещата, които притежаваме в този момент, сега. Времето проповядва, че ние сме това, което сме и единственото нещо, което наистина притежаваме сме самите ние. Просто трябва да се преоткрием.