Признайте си, колко често отричате професионалната помощ за някаква услуга? Нека позная – доста често. Вероятно имате някакво право, но то се гради на общи слухове или лош опит от някой познат, който е попаднал на „професионалист тип баш майстор“. В ежедневието на интериорен дизайнер се сблъскваме с отчаяни хора, които имат проблемно жилище със странна архитектура или достигнали до изтощаващ момент, в който не искат да погледнат нищо повече свързано с проекти.
Всичко се случва поради това, че някой балансът в архитектурата и интериора не са неща, които всеки може да постигне, само защото е гледал два урока и е прочел книга как се прави. Умението да създадеш от дефекта – ефект се гради с опит, талант и много ама наистина много усилия във времето. Архитектурата не е просто тухли и бетон, тя е организъм, който има своите принципи, които ако не са спазени съответно този организъм отказва да работи. Същото е и с интериора, дори малко по-сложно тъй като там имаме граница поставена от архитектурата. Както много обичам да казвам еклектика всеки може да постигне, но минимализмът изисква отношение.
Добър пример за различна архитектура въплътена в минималистичен интериор е къщата, за която ще пиша днес. Отвън нищо не говори, че това е съкровище, но това ще се убедите сами в следващите редове.
Идеята
Споделете това с приятелите във Facebook!
Построена в началото на 20-ти век сграда, необитавана години наред двуетажната къща в Монреал, Канада е изисквала на собствениците сериозен ремонт при реновирането, за да докарат съвременните стандарти за живот. Собствениците решили да наемат ЕМ архитекти да направи ре-дизайн на интериора и да сбъдне мечтата за техния минималистичен дом.

Архитектурата
Новият проект включвал просторен дуплекс с допълнителна задна тераса за усамотение. Фасадата е реставрирана също до момента на придобиване на стария си облик от тухли единични редени по 1/2 застъпване. Всички интериорни стени са премахнати и обемите са наново изградени по много по-въздушен и просторен начин правещ пространството визуално приятно. На приземния етаж е дефиниран огромен портал към небето с височина 10 метра и широчина 6 метра, който доставя необходимото количество светлина.
Споделете това с приятелите във Facebook!

Дизайн, интериор и детайли

Стените са задължителното бяло, а по подът и части от таваните са покрити с дървена ламперия в светъл цвят. Мебелите също са от дърво, като вероятно идеята е комбинацията на дървото с останалите елементи да създаде приятно място за живеене. На втори етаж „светлинният портал“ действа като сепаратор на двете зони – детска спалня и родителска спалня. Мостът, който се образува е целият в стъкло, за да не спира светлината към първи етаж. Самите стаи имат също вътрешни прозорци, което позволява интимност и същото достъп до повече дневна светлина от няколко посоки. Минималната намеса на мебелировка, декорации и умереният баланс на цветова допринася на усещането на минимал примесен с лофт усещане, може би мостът и различната интериорна архитектура подсилва лофт моментът.
Фотографиите са собственост на Адриен Уилиямс.









Вашият коментар