Съчетание на модерно и винтидж изкуство в пъстър апартамент
Проектът е на известния португалец Тиаго Патрицио Родригес, а апартаментът е разположен в историческа лисабонска сграда. Създаден по този начин, той носи усещане за еклектичен, домашен уют, с винтидж чергите и съвременното изкуство – съчетание на модерен с ретро стил. Шкафчето от далечната 1950-та съхранява документи в долната част и то прилежно разграфени. Над него са разположени редица подбрани произведения на изкуството / картини /, а персийският килим е типичната класика. Жълтите възглавнички и декорациите върху масата са така закачливи!
Да не забравим и неотразимата катереща лампа в ъгъла, която изразява стилът на различното виждане за нещата. Същото можем да кажем и за подовата лампа в бледозелени и тъмнозелени цветове – интересна и единствена! В трапезарията, маса от тъмно стъкло и хром, в съчетание с четири „Ческа” стола от Марсел Бройер и килим от 70-те, приличащ на разрошена коса, дефинират пространството. Дори е препоръчително да се стъпва върху килима с боси крака, за по-голямо усещане на неговата удивителна мекота. Банята е облечена в „Bisazza” – стъклена мозайка в цвят зелена вода. Отново има съчетание на класическо огледало, класически плочки на пода и фигурално килимче, с модерни винтидж шкафчета, бяла мивка и аксесоари.
Още от плочките на „Bisazza” са използвани зад печката в кухнята, но този път в потъващо жълто. Цветно и в същото време изчистено, семпло. Повече от сполучливо съчетание на съвременно с винтидж изкуство.
Kaто ваш колега от по-възрастната генерация имам само една забележка по интериора.Мястото на картините е винаги на стената, само тези който са с по-малки размери с графика или фотографии в рамки добре стоят върху мебели.
Здравейте, Юлия.
Благодарим за подсказката, надяваме се да бъде полезна за нашите читатели.
Изглежда дизайнерът на този проект и искал да постигне нещо определено с тези фотографии върху мебелта.
Позволете да не се съглася – картини и постери в рамки, които са аранжирани върху шкаф или скрин си е отдавнашна мода, която обаче не е особено позната у нас – прави се най-често в жилища под наем или ако декорът се сменя често, което обезсмисля дупченето на стената на определени места.
Специално в дневната ако скрина е по-нисък (както е в случая) и картините се редят на него вместо да се закачат по стената, тогава определено композиция с поне една по-голяма картина изглежда доста по-добре отколкото единствено малки размери, които биха се загубили или биха застанали прекалено ниско под гледната точка на изправен човек.
В контраст с това върху таблата на леглото в спалнята са наредени единствено по-малки картини, за да не натежават визуално. Мен лично там картините ме притесняват повече, защото е напълно възможно таблата да бъде разклатена и картините да паднат – при това точно на главата на спящия. Разбира се, напълно е възможно и таблата да е отделена от самото легло – виждала съм такива решения на места и от снимката не се вижда толкова добре, но честно казано се съмнявам това да е случая.
Според мен в този интериор има разделение на произведенията на изкуството – големите формати са на стените, малките са подредени върху мебелите (с три изключения – две икони и един постер в кухнята). Разбира се, в дневната има една по-голяма картина, но всъщност формата идва от голямото паспарту, а не от размера на произведението. Другият вариант е, малките формати да са рисунки, докато големите очевидно са завършени произведения, но за това, разбира се, трябва по-обстоен поглед. При всички положения намирам логика в това подреждане и не виждам никакъв проблем с него (освен практическия, който споменах за спалнята).
Здравейте, Анна.
Съгласете се с реалността, че всеки има право да интерпретира дизайнът и изкуството по свой начин, макар и той да е малко по-неразбираем или трудно разбираем за околните. Не винаги тази практика е най-добрата, но съществува такава и то широко.